Лежа в тясната си стая. Стоически понасям вкуса на чаша студено нес-кафе. Спрели са ми нета, така че в просъница гледам тавана и си мечтая, че правя секс в стоманолеярна. Черната ми котка размята алуминиеви кенчета от бира по пода. Нямам сили да й се скарам. Или да почистя. Константен махмурлук! Затварям очи и се опитвам да инкорпорирам звуците от тракащите кенчета в сексуалната ми фантазия. Но ето, че други звуци се намесват: стъпки, въртене на брава, стържене на панти. Отварям очи. Вратата зее. Един размит силует закрива гледката към коридора.
- О, господин писател ! - казва той : бели дънки, бяла риза, син блейзър, войнишки кубинки. Струва ми се доста безвкусна комбинация.
-А? - отговарям с металически скърцащ , откога ли неизползван глас.
- Казах, О, господин писател ! - очевидно издразнен, че му развалих драматичното влизане. Гладко избръснати глава и лице. С огромен нос забит в средата, като доживотна присъда.
- Мисля , че имате грешка. - отговарям , надигайки се на лакти.
- Може, може !
Затваря вратата и с бодра стъпка влиза навътре. Котката решава да ни остави на саме и излиза на терасата да пуши.
- О, страхотна дупчица сте си издълбали тук! - продължава - Я да видим. Я да видим.
Доближава се към масата и започва да разглежда разхвърляните върху нея книги.
Мхм. Волтер, Шекспир, Пушкин, Кафка , Чехов.... - с всяко споменато име изхвърля дадената книга на земята. Е , май вече е наложително да почистя.
- Боклуци, боклуци, боклуци! - казва в заключение , когато почти всички книги са на пода. На масичката остава само едно книжле на Бъроуз - т.е. единствената ми книга, която не понасям. Figures!
- За какво е всичко това ? - питам
- О, нима не знаете?
-Подскажете ми малко?
-Ами за последния ви разказ. Нали се сещате, този за Мария в евтината хотелска стая?
- Наистина мисля , че имате грешка. Въобще не знам кой е този разказ, нито коя е Мария! И можете да ми говорите на ти.
Лицето му се сгърчва в презрителна гримаса. Огромните му пестници се свиват конвулсивно. Никак не му хареса отговора.
- О, нима? Евтината Мария? Курвата Мария?Но как, не я ли помните? Русичка такава, едричка ? Лесна? - тона му си остава равен, дори монотонен.
- Човек! Нямам представа за какво говориш! - хм , май гласа ми се повиши с една октава, поне вече не скърца.
- О, но как ! За Мария! За разказа ! Въобще не ми допадна. Въобще ! - зъбите му проблясват под огромния нос. Мъничко слюнка се събира в ъгълчетата на устата му. -
О, Мария! Няма как да не се сетите. Ръцете й са същите като моите. Вижте ! - казва той и приближава огромната си лапа , с мръсни , неподдържани нокти към лицето ми. -
Същите като моите. Още ли не се сещате?
Преди да се осетя, ръчището му ме погалва с любовна каска и веднага след това разбива изстрадалата ми физиономия в стената .
Болката разцъфва в полу будното ми съзнание. Устата ми се пълни с кръв. Кръв тече и от носа ми.
-ПОБЪРКАН ЛИ СИ, БЕ? НЕ Я ЗНАМ ТАЯ МАРИЯ! Д"ЕБА! Д"ЕБА ! ИЗКЪРТИ МИ ШИБАНАТА МУЦКА ! КЪВ СИ ТИ БЕ ? К"ВА Е ТАЯ КУРВА? - крещя едва разбираемо. Още на първото изречение , нещо твърдо се сбогува с устната ми кухина. Едно зъбче по - малко.
- Още ли не си спомняте ? Мария? Тя има същите крачета като мен. Вижте ! - продължава той и кубинката му с метално бомбе се забива в бъбреците ми. Започвам да вия. Какъвто и отговор да търси, вече няма шанс да го получи. Нямам сили да говоря. Скимтя като пале с настъпена опашка.
Той повтаря упражнението с кубинката още няколко пъти, а аз знам , че ще пикая кръв поне седмица.
Успявам да отворя очи през сълзи и болка. Виждам , че бърка във вътрешния джоб на блейзъра си. Театрално вади късонос , малокалибрен Валтер.
- О, господин писател ! Много , много съм разочарована от вас ! - подсмихва се , а аз стискам клепачи, сякаш това ще помогне.
Късоносия Валтер каза две неприятни думи, но болката така бе завладяла тялото ми, че не усещах къде ме е промушил.
Отново се чува скърцане на врата. Също така и някакво тананикане. След няколко минути събирам смелост да отворя очи. Върху корема ми лежи руса перука. С отвращение повдигам ръце, за да я отместят, а тялото ми крещи в протест към всяко движение. Точно тогава забелязвам, вдигайки ръце , че двата ми средни пръстта са превърнати в кървава пихтия. Малкото патлаче акуратно си е свършило работата.
*. *. *. *
Сега лежа в леглото. Дните и нощите се редуват. Чакам пръстите ми да пораснат, за да допишат този разказ. Защо не ? Щом той може да е Мария , защо аз да не съм гущер ?
Сега си спомням какво тананикаше, излизайки триумфално :
Той се казваше Мария.
Не беше красавица, тази Мария.
Помня очите й.
Помня сълзите си.
Боже, спал съм с мъж....
....или нещо такова....