"Надежда всяка (за нещо оригинално) тука оставете"



С плач и писъци ни захвърлят в този свят , съществувал хилядолетия преди нас ; свят с отдавна установени правила и норми. И още от първите ни вдишвания започват поученията къде , как и колко трябва и е редно да се живее. И това е ок , за какво ни е да ритаме срещу установените норми.
 
 И така напредваме , срастнати с ежедневието ,  "...случва се , докато сцената се срути. Ставане ,  метро , четири часа в офиса или фабриката, храна, метро, четири часа работа, храна, сън и понеделниквторниксрядачетвъртъкпетък и събота , според един и същи ритъм - пътека  лесна за следване през повечето време. Но един ден въпросът "Защо" изгрява и всичко започва с тази умора смесена с удивление. " (Ще прощавате посредствения превод на Камю , но не го намерих на български)А след това е смъртта и бързата забрава :

"...ще го помнят само докато черквата бие и вдовицата плаче. 

БЕАТРИЧЕ

        А колко трае това според вас? 

БЕНЕДИКТ

        Колко трае, то се знае: един час — камбаната, четвърт час — плачът."
                     Шекспир " Много шум за нищо"

 Как при тези изключително привлекателни условия , човек, ако не се разсейва с празни развлечения и не е зает с безсмислен труд , да не се обърне към нихилизма и да отрече и свят и хора. Едно създание , живеещо за ред и смисъл , потопено в хаоса и безсмислието.
  Едни казват , че трябва да живеем заради Бога , изтърпявайки престоя си в наказателната колония "Свят" , за да получим "заслужената" си награда извън него . Каква ли награда би могъл да предложи този садистичен създател . Безсмъртие в свят без болка ? Не звучи ли ужасно , не е ли самото въплъщение на скуката ? Не е ли чудно , че е пълно с описания на ада , но не и на рая ? Според СВЕТИ Тома Аквински една от основните радости в рая е да наблюдаващ грешните си сънародници цвърчащи в геената огнена . Благодаря , нямам стомаха за такива удоволствия.
 
Други твърдят , че човека сам създава безсмъртието си чрез творчеството и красотата . Прекрасно , но не е ли това безсмъртие за малцина? Наистина чувството да създаваш е прекрасно , но до колко и до кога то принадлежи на автора на създаденото ? Според мен веднага откъснало се от пръстите му , творението престава да бъде и част от ума му , част от съществото му. Освен разбира се в чисто суетен смисъл т.е. "Аз съм авторът на това... " , или в чисто прагматичен смисъл , т.е. има право на материалните облаги , които произведението му носи. Но не и в чисто духовен . Тоест радостта от създаденото, само по себе си ,  е краткотрайна  . А и всяко творчество ли носи тази радост? Дали работника в фабрика за светещи маратонки или fidget spinners я изпитва , също като художник или поет?Съмнявам се.За нея е необходимо да вложиш повече от времето и труда си.Да наистина това е може би най-възвишения смисъл на човечеството , но е избран за малцина избрани (някой да не сметне че се числя към тях(не изпадам в чак такива заблуди)) и то за кратко.Струва си и да се помисли защо великите творци , ако това наистина е чак такова удоволствие , често сами слагат край на живота си .

 Или с присъшия ни човешки инат , със псувня и песен , с усмивка на изкривеното от болка лице , бутаме камъка нагоре по хълма , на пук на богове и безразлични вселени. Кой знае дали е прав Камю , но самата мисъл е достатъчна да се гордееш и да възкликнеш , като Вапцаров "Браво, Човек ! " . Срам ме е, хора , че силата не ми стига да се присъединя към песента ви без упойка.

 Но навикът е втора природа , а природата първи навик (не помня кой го беше казал) ,та или защото така сме свикнали , или поради вродените инстинкти, а и защото познатото зло е по - добро от непознатото такова , не само продължаваме това безсмислено съществуване , но влачим към него нови и нови страдалци.О , колко е прав Шопенхауер , като казва , че ако правенето на деца зависеше само от интелекта човечеството отдавна да е измряло.
   Тук май е мястото да дам своя смисъл , като заключение , но как след като толкова преди мен не са успели. Ще кажете лесно е с аргументи да кажеш "Не" , но трудно да докажеш своето "Да" и ще сте прави, но струва ми се , че има и капка смисъл и в казването на "Не".За това ще завърша както често прави и живота прекалено бързо и без предуп..........

само оргазми не мое, братче...
време е да свършиш с пубертета..
кофти..но тва е земната Дилема..

Не се оплаквам ! Празнословя си просто , пише го в заглавието.Иначе съм си А-ОК !пък и кой казва кога е време нещо да свърши? Какъв е сега този догматизъм ? :Д Ще си свършвам , когато и където си искам (и в духа на пубертета) , най-често в банята.

ставаш..неустоим..
и тва не е празнословие

ритни ме..като оня котарак, помниш ли..
беше...малко шИдьоварче..
помня аз...

Не помня да съм ритал котки , още по - малко да съм се ядосвал кой знае колко . Много съм chill .

значи позираш...
котарака ..беше мой..
нз..наздраве..

Съжалявам за котарака , какво да правиш слаба памет.Но наздраве , да пием , за да забравим мъките на горкото животно.Сипи му и на него , аз черпя.

наздраве...

но хубаво написано. Разбрано поне :) Да, животът е коварен и внезапен, постоянно. Да, правим нещата както си решим - право. И да, бъди, където си потребен по възможност, защото нещата явно така са конструирани, че ти да си по-малко значим от това, което правиш за... Деликатно различима е тази особеност. Ето, например за мен може и да не стоят точно така нещата :D

Предполагам , че не , ако всички бяхме еднакви.... (ох тия клишенца , няма измъкване.По - лошо от това да си посредствен е само да знаеш , че си)

Всеки старт е нисък. Прочетох от Сун Дзъ нещо, което знам от опит, но все се тормозех, нещо такова: Ако имаш много време, винаги го губиш. Всичко свършва, всичко се променя. Неизменно е само едно. Открий го и се дръж за него докато останалите все така прииждат. Не ми се говори повече. Лека нощ.

Лека и сладки ! Сънувай неизменното .

ако имаш много време, винаги го губиш.