Някога-още неосъзнат пубер,погълнат от посредствена литература.Книга след книга на които на малкото лъскаво гръбче беше лепната грандиозната титла „Кралете на трилъра“.Тогавашната ми , уважаема госпожа по литература , ми постави задачата да пиша есе на тема „Книгата – моя приятел“,впечатлена от ненаситността на литературните ми мераци. Естествено , с подобаващ за възрастта и природата ми мързел , написах най-клишираното и общо понятно есе,което тийнейджърския ми мозък успя да роди.
Днес ,затънал сред класиците на XX век,разочарованието в гласа й,докато оценяваше есето ми ,не ми дава мира.
За съжаление съм забравил как се пише есе , така че ще карам в свободен текст.Простете.
„Книгата-моя приятел“ – Колко логично ми звучи днес в самотното си , единствено число.И наистина убедих се-всяка прочетена книга те отдалечаваше от стадото човешко и те сближаваше единствено със света скрит зад кориците й.“Книгата-моя приятел“ – чети и се страхувай.Защото наистина при поглъщането на достатъчно от тези мини светове,книгата ще остане единствения ти приятел.Кое е най-малкото което остава след досега на скритото между двата пласта картон?По-богат речник.Да,дори това е достатъчно да ви превърне в отшелник в съвременното общество.Колко пъти съм чувал „Но защо се мъчиш да говориш така?“, „За кого се напъваш да звучиш начетен? „? Вярвайте-богатството на речта е доста бърз път към самотата. И още,поглъщайки красотата на добре формулираното изречение,заоблените , почти женствени форми на красивите рими,речта на доскорошните ви приятели ще се превърне в нищо повече от неандерталско сумтене.А може би не?Някой се приспособяват и менят речта си според случая.Може би дефекта ми си е личностен?Не мисля.Просто някой (без имена) лицемерно живеят,както и лицемерно четат.Бидеш ли погълнат веднъж от звяра между кориците-свършен си.В утробата му и ще склопиш уморените си клепачи за последно.Така мисля и затвърждавам това мнение с всеки изминал ден и с всяка отгърната страница.Има и позитиви, разбира се.Малко са по-приятните моменти от това да откриеш друга душа залутана между страниците.Не знам да има по-безкраен разговор от този,а и по-красив такъв.Естествено,това е рядко явление,но точно заради това и толкова ценно.Нормални закони на икономиката.Често срещналите се двама ,обсебени от любовта по думите,намират и любов един към друг,Хах,това ми се иска и да го вярвам.
„Невежеството е блаженство“-казано е ,а и е доказано.Така,че сами преценете.Често ми се е искало да бях тръгнал иначе.Да бях по-простичък,да се усмихвах по- често.Да поклащах поддържаната си снага във някой чалга клуб.Уви,свърши тая.Сега си мисля,ако някой ден имам деца,дали ще ги допусна до събираните от къде ли не книги?Ако чакате отговор-не съм го измислил.Дали да са сляпо щастливи или да виждат и красотата и болката?За щастие в този етап на живота ми това са само далечни хипотези.
Като привърженик на Ницше намирам известно удоволствие в избягването на стадото.А и то упорито избягва мен.Което не пречи често да се давя в самотата си.Трябваше да мине доста време,за да се науча,че не винаги самотата е лоша,а само когато ти липсват себеподобни.
Днес за съжаление,до голяма степен по моя вина,книгата е може би единствения ми приятел.
Сякаш,за да си отмъсти за пренебрежителното отношение с което се отнесох към това есе някога.Who knows.От друга страна след всяка следваща,това все по-малко ми прави впечатление.
Пристъпвайте внимателно в света между страниците.Знае ли се,скоро може да заживеете там.Ако се случи може да се срещнем в някой роман-за което се извинявам предварително
.
…..Много превзета работа ,брат ми
Георги
23.10.2016 22:19
Поздрави. :)
23.10.2016 22:53
Минусът ли те обиди?Той е за израза "стадото". :))))))
