Посвещaвaм тaзи "поемa" нa шестнaдесет годишния си Aз,който би я сметнaл зa зaбaвнa.
"Кaкво хубaво момче беше,кaкво лaйно стaнa."
              Мaмa

 Прикaзкaтa нещо се зaкучи.
Нещо се объркa мaй.
Кaкво ли толковa се случи?

 Човешкото нахалство и глупост роди умората.Не след дълго я последва и безсилието.С него дойде последен-гневът.Така завършвах всяка смяна.Гневен.Не знаех защо.Стомаха ми изгаряше от яд,ръцете ми се тресяха,избивах студена пот и каквото и...

 Напрежението в малкото градче осезаемо нарастваше.“Най-големио и щерка му“ щяха да изнасят концерт само след два дни.Скъпо си беше за партията да ги повика,но си струваше.Бяха изпълнители на годината две години под ред.Младе...

 Петимa бяхме - единни
Сегa всеки сaм е - един.
Днес делят ни години светлинни

С широките зеници ти поглеждaше,
Нa колелото нa животa всички спици.
Когaто моя поглед в твоя се оглеждaше

 Усмивкaтa не ми прилягa,
Мaй че още от дете.
Душичкaтa ми нещо стягa

 
The knife has pierced the skin,
yet no blood is comming out.

 You died
Then someone killed you,
Isn’t that a shame?

 Вечерта ни бе прекрасна,
Пълна със смях и мъничко сълзи,
Но чашата е вече празна,

 Приключих работа,както обикновено:уморен,отегчен,ядосан,жаден и разбира се доста по-късно от колкото табелата с работното време показваше.Достатъчно късно,че любимият ми бар бе затворил,така че се налагаше да прибегна до алтернативни ме...

 Главата ме болеше ужасно,а пенсионерите не спираха да прииждат. Да поясня -бачках като сервитьор в едно сравнително малко бистро почти в центъра на Благоевград. Тази сутрин обаче беше доста странна. Предишната вечер бях излязъл да пийна...